Луната е смълчана. Чак до бяло.
Звездите тази вечер са невидими.
В индиговото синьо огледало
небето се оглежда. Непредвидено.
А някъде една любов се буди.
Едно сърце разлиства обичта си.
А някъде се раждат пеперуди.
А някъде хвърчат Пегаси.
Не ме ли виждаш? Бялата ми риза...
Косите ми, по самодивски разпиляни...
По стълбичка от детелини слизам
към твойте теменужени поляни.
Не казвай нищо! Твоя ще съм скоро.
Самичка идвам. Даром ти се давам.
Не казвай нищо...Нека не говорим...
Поиска ли ме?
Ето ме.
Оставам...
!!!
ОтговорИзтриване(:|) ... (bow)
ОтговорИзтриванеSunday night
ОтговорИзтриванеThe Moon is very silent ...and so white
the stars tonight are all invisible
into the dark indigo mirror light
the sky's refecting ...strange ...divisible
Somewhere... one love is just waking up
one heart is spreading its fragile affection
butterflies somewhere are born ..flutter up
and Pegasus flies in all the directions...
Can't you see me ?...My white woman's gown
My hairs spread just like those of a wood-nymph...
along clover ladder... I am going down
towards your violet glades -like a tender symphony
Don't say a word .Very soon I'll be yours
I'm coming myself ..I'm your gift and I pray
Don't say a word ..Let's speak now no more
Did you say you want me? Here I am..I stay ....
@}--}--->-- :)!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви, мили хора! Понеже пак ми е лигаво, смятам да ви държа една дълга благодарствена реч. Но понеже явно вие сте късметлии, ужасно ме мързи да пиша. Тъй че тоя път ви се размина. Само с едно кратичко, но сърдечно "Благодаря!" :))
ОтговорИзтриванеНе е неделна вечер, но пак е тъмна нощ...
ОтговорИзтриванеЛуната - господарка на небето,
звездите - притаили дъх в напрегнато очакване...
И аз - нейде там, в мрака на нощта,
се лутам сляпо сред мисли хаотични
и въпроси без отговор...
Сили нямам вече да търпя,
притварям очи и зашепвам пламенно,
като в молитва:
"Кажи ми, че ме искаш!
Повикай ме в живота си!
Чакам го от цяла вечност.
Моля те, направи го най-после..."
:))
ОтговорИзтриване