(Парченце от мен)
Когато бях Принцеса на Моретата,
владеех бреговете и водите.
В ръцете ми заспиваше Планетата.
В очите ми се раждаха Звездите.
Бях влюбена във Огнения Конник.
Но как живеят Огън и Вода?
Червената му обич беше тежка.
Превръщаше ме в пара. И болях.
Веднъж изпрати диви Ветрове
и пясъчните ми дворци се разпиляха.
Превърнаха и мен самата в прах.
А рибите в морето се разплакаха.
И птиците кръжаха без подслон
и с тъжни крясъци стихиите проклинаха.
Бях шепа пясък - ситен и студен
и бавно в огнените Му ръце умирах.
Ала внезапно нежен морски Бриз
от мене песъчнка си открадна.
Подхвърли я към бялото Небе.
И после тя безмълвно дълго падаше.
Как стана - даже не разбрах -
събудих се в очите Му, обаче...
Сега понякога навярно боцкам там.
И той почувства ли ме ... плаче...
"To make the Fire cry..."
ОтговорИзтриване... (a piece of me)...
When I was the Princess of all the Seas
I ruled over shores and over the waters
The planet in my hands went into sleep
in my eyes the stars were born ...
( they were my daughters )
I was in love with the Fiery Rider
May Water and Fire live...next to each other ?
His red love was so heavy , a true divider
it turned me in vapour and I hurt.. sadder and sadder...
But once he sent me winds... so wild
and my sand castles all got scattered
in dust they turned myself and for a while
the fish start crying ..no more chattering
The birds were circling... without a shelter
all elements were cursing with sad shouts
I was a handful of dust cold ,fine, helter-skelter
I was slowly dying in His hands like the droughts
But suddenly a tender sea Breeze
stole a sand-dust out of myself
and tossed it to the white sky-bliss
then She was falling voiceless ...a real elf
How did it happen ?... I did not understand
but then I woke up... i was in his eyes
now sometimes I pierce Him lightly (as fine sand )
And He's feeling me inside... the moments he cries...
------------------
------------------
само мълча ....
No comment .
И аз така - за превода. Онемях!
ОтговорИзтриванеЗащото пак, кога успя?
:))
Благодаря ти!
Много красиво! Излишно е друго да казвам... пък и най-много пак да изпаднем в някой спор има ли нещо тъжно или няма :)
ОтговорИзтриванеПрекрасно е!
мерси :)
ОтговорИзтриваненякой път ще ви изнеса аз една лекция за поезията и за това, че чистата поезия е тази, чиито метафори не са натоварени излишно, а се запълват от самия читател. И авторът на трябва да обяснява написаното, а да остави читателя да намери нещо за себе си и да го почувства със собствените си сетива.
Малее, ква съм умна,а? :)
За последното особено си абсолютно права ... че си умна де :))
ОтговорИзтриванеОт там следва, че и за останалото си права :)
Обясняването на написаното наистина е НЕпрепоръчително ... друг е въпроса, че съм имал случаи, в които ако някой не успее да разбере някой мой стих, ме съветва да го напиша разбираемо ... не бих приел подобен съвет :))
... високо... и силно... и нежно... вземи ме при някой твой полет...
ОтговорИзтриване:))
ОтговорИзтриванеМерси, Емо.
Ще се учим да летим :)
Приказка в стих...и приказен стих...приказно момиче! :)
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря!