Да разплачеш Огъня...

(Парченце от мен)

Когато бях Принцеса на Моретата,
владеех бреговете и водите.
В ръцете ми заспиваше Планетата.
В очите ми се раждаха Звездите.
Бях влюбена във Огнения Конник.
Но как живеят Огън и Вода?
Червената му обич беше тежка.
Превръщаше ме в пара. И болях.
Веднъж изпрати диви Ветрове
и пясъчните ми дворци се разпиляха.
Превърнаха и мен самата в прах.
А рибите в морето се разплакаха.
И птиците кръжаха без подслон
и с тъжни крясъци стихиите проклинаха.
Бях шепа пясък - ситен и студен
и бавно в огнените Му ръце умирах.
Ала внезапно нежен морски Бриз
от мене песъчнка си открадна.
Подхвърли я към бялото Небе.
И после тя безмълвно дълго падаше.
Как стана - даже не разбрах -
събудих се в очите Му, обаче...
Сега понякога навярно боцкам там.
И той почувства ли ме ... плаче...

9 коментара:

  1. "To make the Fire cry..."
    ... (a piece of me)...

    When I was the Princess of all the Seas
    I ruled over shores and over the waters
    The planet in my hands went into sleep
    in my eyes the stars were born ...
    ( they were my daughters )

    I was in love with the Fiery Rider
    May Water and Fire live...next to each other ?
    His red love was so heavy , a true divider
    it turned me in vapour and I hurt.. sadder and sadder...

    But once he sent me winds... so wild
    and my sand castles all got scattered
    in dust they turned myself and for a while
    the fish start crying ..no more chattering

    The birds were circling... without a shelter
    all elements were cursing with sad shouts
    I was a handful of dust cold ,fine, helter-skelter
    I was slowly dying in His hands like the droughts

    But suddenly a tender sea Breeze
    stole a sand-dust out of myself
    and tossed it to the white sky-bliss
    then She was falling voiceless ...a real elf

    How did it happen ?... I did not understand
    but then I woke up... i was in his eyes
    now sometimes I pierce Him lightly (as fine sand )
    And He's feeling me inside... the moments he cries...

    ------------------
    ------------------
    само мълча ....
    No comment .

    ОтговорИзтриване
  2. И аз така - за превода. Онемях!
    Защото пак, кога успя?
    :))
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Много красиво! Излишно е друго да казвам... пък и най-много пак да изпаднем в някой спор има ли нещо тъжно или няма :)
    Прекрасно е!

    ОтговорИзтриване
  4. мерси :)
    някой път ще ви изнеса аз една лекция за поезията и за това, че чистата поезия е тази, чиито метафори не са натоварени излишно, а се запълват от самия читател. И авторът на трябва да обяснява написаното, а да остави читателя да намери нещо за себе си и да го почувства със собствените си сетива.
    Малее, ква съм умна,а? :)

    ОтговорИзтриване
  5. За последното особено си абсолютно права ... че си умна де :))
    От там следва, че и за останалото си права :)
    Обясняването на написаното наистина е НЕпрепоръчително ... друг е въпроса, че съм имал случаи, в които ако някой не успее да разбере някой мой стих, ме съветва да го напиша разбираемо ... не бих приел подобен съвет :))

    ОтговорИзтриване
  6. ... високо... и силно... и нежно... вземи ме при някой твой полет...

    ОтговорИзтриване
  7. :))
    Мерси, Емо.
    Ще се учим да летим :)

    ОтговорИзтриване
  8. Приказка в стих...и приказен стих...приказно момиче! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.