Почти виждах онази птица със сини криле,
която те взе на гърба си и литна.
Изведнъж подарих ти цял куфар с небе,
а земята край мене внезапно утихна.
Времето хукна в незнайна посока.
Превърна се вятърът във воподопад.
Аз станах звездичка. В небето. Високо.
И в твоя прозорец смълчана се спрях.
Завих те с лъчите си. Разказвах ти приказка.
И цяла горях, да ти дам топлина.
Макар и невидима, бях толкова истинска…
Какво, че от пламъка съвсем изгорях…
Сега аз съм просто шепичка пепел,
дошъл от високото звезден прашец.
Но така те обичам, че цялата светя!
Дори пепелта си има сърце…
When you see shining pieces of dust
ОтговорИзтриванеI almost saw that bird, with wings so blue
It get you on her back and after that She flew
I gave you so suddenly a suitcase of sky
and the Earth round myself quietly sighed
The time rushed somewhere,in directions unknown
and the wind turned into a strong waterfall
a star I became in the sky , high up blown
into your window I stopped ( was that your call?)
My rays covered you, I started telling a tale
I was all burning hot,to give you my warmth
Invisible ,though ,I was real ( a bit pale )
no matter that flame,burned myself,burned me all
and now I am just a handful of dust,
it has come from the sky,star dust from above
but I love you so much, I am shining (and trust)
even the dust has a heart ( made of love )...