Когато видиш светещи прашинки...

Почти виждах онази птица със сини криле,
която те взе на гърба си и литна.
Изведнъж подарих ти цял куфар с небе,
а земята край мене внезапно утихна.

Времето хукна в незнайна посока.
Превърна се вятърът във воподопад.
Аз станах звездичка. В небето. Високо.
И в твоя прозорец смълчана се спрях.

Завих те с лъчите си. Разказвах ти приказка.
И цяла горях, да ти дам топлина.
Макар и невидима, бях толкова истинска…
Какво, че от пламъка съвсем изгорях…

Сега аз съм просто шепичка пепел,
дошъл от високото звезден прашец.
Но така те обичам, че цялата светя!
Дори пепелта си има сърце…

1 коментар:

  1. When you see shining pieces of dust

    I almost saw that bird, with wings so blue
    It get you on her back and after that She flew
    I gave you so suddenly a suitcase of sky
    and the Earth round myself quietly sighed

    The time rushed somewhere,in directions unknown
    and the wind turned into a strong waterfall
    a star I became in the sky , high up blown
    into your window I stopped ( was that your call?)

    My rays covered you, I started telling a tale
    I was all burning hot,to give you my warmth
    Invisible ,though ,I was real ( a bit pale )
    no matter that flame,burned myself,burned me all

    and now I am just a handful of dust,
    it has come from the sky,star dust from above
    but I love you so much, I am shining (and trust)
    even the dust has a heart ( made of love )...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.