Когато всички си отидат...

( а гларусите истински обичат...)

Есен ли идва, Море? Не разбрах...
Птиците нещо са станали тъжни.
Кръжат над вълните ти остри ята
и сякаш ти казват, че ще се върнат.

Стъпките в пясъка тичат неясни,
сякаш се лутат, търсейки път.
Лятото вече е станало тясно...
Изтича на струйка. Вълните мълчат.

Една уморена от крачки алея
предвкусва соления есенен вятър.
Разперени кестени дремят край нея,
събрали в листата си късчета лято.

Есен...звучи малко тъжно, Море...
Но виждаш ли, ей там, на оня камък
една птица е кацнала. Остава при теб.
Защото е твоя...не само за лятото...

1 коментар:

  1. When everybody's gone

    ( and the seagulls can really love )

    Is it fall, dear sea , that is coming ahead
    I didn't get it...and the birds are now sad
    making sharp circles above your sea bed
    as if telling you :"at spring time we're back"

    the steps in the sand are unclearly running
    going up and around , looking for their way
    The Summer's become narrow and stumbling
    it flows like a stream .The waves silent stay

    An alley ( so narrow ) has become tired of steps
    it feels premonition - of wind - autumn, salty
    chestnuts spreading leaves dozing off in the depths
    they've gathered in them bits of Summer(felt faulty)

    Autumn...sound sad , doesn't it, sea ?
    But can you see over that distant stone
    a bird has perched , to stay with You and Me
    cos' it is all yours ...not to the Summer alone...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.