( а гларусите истински обичат...)
Есен ли идва, Море? Не разбрах...
Птиците нещо са станали тъжни.
Кръжат над вълните ти остри ята
и сякаш ти казват, че ще се върнат.
Стъпките в пясъка тичат неясни,
сякаш се лутат, търсейки път.
Лятото вече е станало тясно...
Изтича на струйка. Вълните мълчат.
Една уморена от крачки алея
предвкусва соления есенен вятър.
Разперени кестени дремят край нея,
събрали в листата си късчета лято.
Есен...звучи малко тъжно, Море...
Но виждаш ли, ей там, на оня камък
една птица е кацнала. Остава при теб.
Защото е твоя...не само за лятото...
When everybody's gone
ОтговорИзтриване( and the seagulls can really love )
Is it fall, dear sea , that is coming ahead
I didn't get it...and the birds are now sad
making sharp circles above your sea bed
as if telling you :"at spring time we're back"
the steps in the sand are unclearly running
going up and around , looking for their way
The Summer's become narrow and stumbling
it flows like a stream .The waves silent stay
An alley ( so narrow ) has become tired of steps
it feels premonition - of wind - autumn, salty
chestnuts spreading leaves dozing off in the depths
they've gathered in them bits of Summer(felt faulty)
Autumn...sound sad , doesn't it, sea ?
But can you see over that distant stone
a bird has perched , to stay with You and Me
cos' it is all yours ...not to the Summer alone...