Понякога в живота ми се случват разни неща, които разумът ми отказва да проумее. И тъй като разумите обикновено са ужасно самонадеяни, отричат всичко, което не могат да разберат, или го заклеймяват като...глупост, да речем. Но аз знам, че всичко онова, което е отвъд пределите на разума е във владенията на сърцето. То не може да формулира нещото, но за сметка на това го усеща с всички сили, и му е хубаво, хубаво...Те сърцата не обичат да слагат етикети на нещата. Те разбират. Знаят. Защото са много, много по-мъдри от разума. И защото:
"— Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
— Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори и да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и за света.
— Дори и когато се опитва да ме предаде?
— Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал."
Паулу Коелю, "Алхимикът"
Е...добър вечер, мое сърце! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар