А би могло да бъде и така...

Във нощите, в които с теб не спим,
завързваме си люлка за Луната.
Звездите пеят ли? Или трепти,
от обич натежала, тишината?

Контурите на нощните ми устни
рисуваш с палец...И ги изучаваш.
Ръцете ми не искат да те пуснат.
Копнеят страшно много да те галят.

Мълчим така...един във друг мълчим.
А лунен вятър тихо ни люлее...
В хамак от сънища с въжета от мечти
посяваме любов. Да оцелее...

2 коментара:

  1. It could be like that ...

    In the nights when we aren't sleeping
    we tie ourselves a cradle on Moon
    Is this a star-song or is this a twinkling
    of silence love-heavy above blue lagoon?

    The outlines of my nightly lips
    you study with thumb,as if drawing
    My hands take a walk on your hips
    don't wanna let you,caressing & thawing

    We stay there silent, one into another
    a Moon wind is swinging us (sounds like bee-hive)
    in a hammock of sleeps & ropes like dream-ladder
    we're sоwing love seeds- please,Let them survive...

    =============

    http://www.cosmiccradle.com/images/moon_goddess.jpg

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.