(Без да искам. Не мисля за теб.)
С непреминала нежност те помня.
Имаш вкус на разтапящ се сняг.
Имаш слънце във думите. Топлят.
Имаш мирис на утринен бряг.
С незавършена обич те помня.
Още щипе ме. Без да боли.
А пък нещо във мен все ме моли:
Забрави. Забрави. Забрави!
А телата ни помнят година.
Но сърцата? Уви...цял живот.
Всяка обич е обич единствена.
Но една е онази – до гроб...
I remember You ...all of a Sudden
ОтговорИзтриване(I do it involuntarily, I am not thinking about you)
I remember You - still continuing, tender
You have the taste of soft melting snow
with the Sun in your words that easily blender
a scent of a shore ,in the morning - still warm
I remember You - with unfinished Love
it's still pinching on me , it still hurts
there is something in me that is praying above
forget it, forget...and all of the words !
Our bodies remember a year
our hearts (alas) - remember for life
every love is the only love here
there is ONLY and ONE - till we breathe and survive....