Ей така си те спомням...внезапно

(Без да искам. Не мисля за теб.)

С непреминала нежност те помня.
Имаш вкус на разтапящ се сняг.
Имаш слънце във думите. Топлят.
Имаш мирис на утринен бряг.

С незавършена обич те помня.
Още щипе ме. Без да боли.
А пък нещо във мен все ме моли:
Забрави. Забрави. Забрави!

А телата ни помнят година.
Но сърцата? Уви...цял живот.
Всяка обич е обич единствена.
Но една е онази – до гроб...

1 коментар:

  1. I remember You ...all of a Sudden

    (I do it involuntarily, I am not thinking about you)

    I remember You - still continuing, tender
    You have the taste of soft melting snow
    with the Sun in your words that easily blender
    a scent of a shore ,in the morning - still warm

    I remember You - with unfinished Love
    it's still pinching on me , it still hurts
    there is something in me that is praying above
    forget it, forget...and all of the words !

    Our bodies remember a year
    our hearts (alas) - remember for life
    every love is the only love here
    there is ONLY and ONE - till we breathe and survive....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.