...и малко по-друга

Ето ме същата – на ръба на Вселената.
Колко Луни за теб нарисувах...
Измислях ти сънища. Мълчах те, безсънна.
И те обичах. Безумно. До лудост.

Ето ме същата – на брега на сърцето ти.
Колко слънца ти посях да те стопля...
Живях те във приказка. Събуждах се есенна.
Бях сол и море. И обич. И обич...

Ето ме същата...безкрайно далечна.
Нарочно забравих вратата отключена...
Създавах те мислено.Измислих ти вечност.
Сега ме поискай. Дано да се случа...

2 коментара:

  1. ...and a little bit different

    Here I am - on the edge of the Universe
    how many Moons I drew just for You...
    I fancied you dreams,silent and cursed
    I loved you so much, insane,deep and true...

    Here I am - just the same-on the beach of your heart
    how many Suns I sowed - to make you feel warm
    I lived You in tale and woke up in autumn piece art
    I was salt , and the sea ,and the gentle love storm

    Here I am - just the same - standing so far away
    I left on purpose my door open and unlatched
    In my mind I created You, made Eternity for You to stay
    reach for me now-I can happen only in your touch ...

    ==================================

    ..............
    only silence after these words
    if I say something ...someone might get hurt

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.