Единствено след залез съм възможна...

От кратки сънища
единствено ме помниш.
Като ухание
на вино от цветя,
което си забравил
нейде в стомните,
а още от вкуса му
си пиян.
Във мислите си
опипом ме търсиш –
заоблена и мека
топлина.
А пръстите ти
сякаш са изтръпнали
от допира
до крехката ми длан.
Светът, във който
вечер ме създаваш,
утрата ти отричат.
От инат.
Един оранжев изгрев
разпилява
в сълзите ти
контура на жена...

2 коментара:

  1. I'm possible only after Sunset

    In your dreams You remember me only
    like an aroma of flower-made wine
    that you forgot in the pitchers so lonely
    but the taste is still making you tipsy divine

    Groping in your thoughts You search for me
    round and cozy warm into the calm
    your fingers are numb and maybe You see
    that it is because of the touch of your palm

    The world in which You create me at night
    the dawns deny it ,simply out of spite
    an orange sunrise spreading round the light
    into your tears the outlines of a lady ignite...

    ====
    You , yes ..... You !

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.