Напълно достатъчен спомен...

Не помня думите ти. Помня тишината,
която казваше, че ме обичаш.
Не помня пътищата. Помня вятъра.
И тъмното желание в очите ти.
Забравила съм също звездопадите.
Забравила съм всичките посоки.
Забравила съм лятото, цикадите,
и въздуха тръпчив на сенокоса.
А помня само тишината между двама ни.
Наситена. Лилава. Споделена.
Беззвучното докосване на дланите
когато ти поиска да ме вземеш...
И помня мълчаливите треви.
Дъхът ти, сенките, Луната горе...
А ти, ако си спомняш думи – забрави...
Помни ме тиха, лятна ...твоя.

2 коментара:

  1. A memory that is absolutely enough

    I don't remember the words , but the silence
    that was telling to me that You loved me
    the roads I don't remember, nor their guidance
    I remember the wind and your wish grown inside me
    I've forgotten the bright falling stars
    I've forgotten all the directions
    I've forgotten the summer and cicadas
    the air so tart... and the haymaking reflections
    I remember the silence between both of us
    so full and purple ...and so shared
    the gentle touch without sound of our palms
    when you wanted to take me ,the moment You dared
    I remember the quiet green grass
    Your spirit, the shadow, the Moon up above
    If you remember the words... you remember...alas
    please remember me quiet ,full of summer , your love...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.