Онемелите дни /които обичам/

Мълча понякога. Понякога мълча...
Когато думите са призрачно-прозрачни,
умират, уморени от това,
че не умеят нищичко да значат.
Тогава слушам звуците на нощите-
заспали птици в скъсано небе.
Тогава ставам като празна поща –
писма не чакам. Не пиши. Недей.
Единствено с Луната си говоря.
Тя става мъж. Побъркан цигулар,
приседнал до комина, най-отгоре,
с разстроена цигулка от мъгла.
Лъкът е дим, издишан от комина.
Мелодия от пепел ли звучи?
По устните ми пада вкус на Зима.
И за това сега ми се мълчи...


П.П. Много ми се искаше да открадна заглавието "Цигулар на покрива", но просто не мога да причиня това на този мюзикъл :)

2 коментара:

  1. My silent days ( When I really love )


    Sometimes I am silent...and I am quiet...
    when the words are transparent as ghosts
    because of that my words are dying
    because they mean nothing, and they're lost
    Then I start listening to all the Night sounds
    like birds merely sleeping in the sky when it's torn
    I look like an empty post box you've found
    not waiting for letters,so don't write at all
    Then I'm only talking... just to the Moon.
    She has dressed like a man.A crazy fiddler
    who's playing his violin made of mist and Lagoon
    and sitting on top of the roof,by the chimney
    The fiddle's bow's the smoke (as woman's hips)
    is this a melody of ash that's in the air?
    the taste of Winter's coming softly to my lips
    that's why I'm silent, quiet ... ( But really I care )...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.