Как идват, всъщност, нощите...

Това Небе е скрило в свойта къща
тетрадките на всички ветрове.
Привечер любопитно ги разгръща
и тайните им стихове чете.
И на прозореца му капе восък
от бяла свещ, непалена със дни.
А на Земята и изглежда, просто
че късен дъжд отново я вали.
Но кой да знае, че чете Небето
поезия от вятър и вода?
И после дърпа плътната завеса,
превръщайки свещичката в Луна...

2 коментара:

  1. The way the Nights come...

    This blue sky has hidden into his house
    the notebooks of all kinds of winds
    turning their pages at dusk ,and they bounce
    then reading their secret poems and hints

    On its window the wax is softly dropping
    it is from a candle unlit for so long
    the Earth seems that rain is gently topping
    on it its thirsty surface , a simple song

    But who may have thought it? Sky is now reading
    some poetry made of soft wind and water
    then drawing the thick black curtains...it's beaming
    turning the candle in a Moon (in First quarter)...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.