Следите, които няма да оставим...

По сините гръбнаци на вълните
се плъзгат лунните лъчи.
Приличат на ръце, които галят.
Брегът мълчи.

Изглежда, някой го омагьосал,
да бъде цяла зима сам.
Навярно вече му е дотежало
от тишина.

Добре, че птиците долитат
и носят своя птичи смях.
Защото иначе би се разплакал
този бряг.

Добре, че вятърът препуска
по пясъчните му коси.
А ние с теб...защо сме тука?
Да помълчим...

И после всеки ще си тръгне
по този омагьосан бряг.
За да не можем да се върнем...
ще падне сняг.

2 коментара:

  1. The traces we will not leave behind...

    Onto the bluish humps of the waves
    the Moon rays are sliding
    they look like two hands that caress
    the beach - is staying silent...

    It seems somebody cast a spell
    and He is lonely all the winter
    and He is probably fed up as well
    of the silence that lingers

    It's only some birds that are flying
    and bringing with them their laughter
    or otherwise it would be dying
    or the beach would be crying... thereafeter

    It is a bit of relief that the wind
    is trotting upon his sandy hair
    why are we here - ? something to see?
    or stay silent... in despair ...

    Then each of us will take their way
    along this beach that's been enchanted
    and to prevest our coming back and pray
    the snow will fall ... to hide it

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.