Не всичко, което лети...

Сърцето на Неделята, безумно синьо,
преля в един ванилов следобяд.
Дори самотен гларус не премина
през звънката, прозрачна тишина.

Не духна вятър. Котка не измяучи.
Колите бяха спрели да бръмчат.
А аз полека се превърнах във глухарче,
понеже все сънувам, че летя.

Изхвръкнах над града и станах песен
със някакъв наивен, лек рефрен.
Да ме изпееш, сигурно ще ти е лесно.
И после ще се влюбиш тайно в мен.

Да знаеш, ще ти бъде трудно.
Какво съм аз? Глухарче сред снега.
И сигурно преди да ти се сбъдна
ще се стопя...

3 коментара:

  1. Not everything that flies...

    The heart of the Sunday, increadibly blue
    overflowed in an afternoon with a taste of vanilla
    Nobody was out , not a sea-gull there flew
    above the ringing, transparent and silent billows

    there was no wind , nor a cat's gentle miaowing
    the cars have even stopped their "crying"
    and slowly into dendelion there I turned
    because all my dreams are just full of flying

    I flew out above city ,a song I became
    it had pretty simple and light refrain
    it is so easy to start it whistling again
    and secretly fall me, you just cannot abstain

    You have to know, it's hard and You need zeal
    I'm just a little dandelion above snow
    and maybe before I've become to You real
    I will simply melt.... or I will have flown...

    ОтговорИзтриване
  2. Очарована, отново ! Браво , Глухарче :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.