То се усеща със сърцето...

Докато чакам истинския дъжд
да кацне по стрехите потъмнели,
ще нарисувам птици по первазите
на дългата скучаеща неделя.

Ще избродирам слънчогледи по пердетата
и от прозореца ми ще прозира лято.
А с корените си, навън дърветата
ще слушат сънищата на тревата.

И после, със разпуснати коси
по улиците ще премина през мъглата.
Защото истинският дъжд ще завали.
Понеже нещо му подсказва, че го чакам...

3 коментара:

  1. It is felt with the heart...

    While I'm waiting for the real rain
    to perch onto the dusky shelters
    I will be drawing birds upon the panes
    of this so-long Sunday that outside is pelting

    I'll embroider sunflowers onto the curtains
    and through my window - Summer will peep
    the trees will listen to grass, I am certain
    soft fairy-tales ,in half-whispering weep

    And then I'll let down my toussled hairs
    I'll walk the streets along - into the mist
    the real rain will be falling - right there
    He's felt a hint - I'll be waiting .....
    ............. because I exist...

    ОтговорИзтриване
  2. А така ми се иска да го открадна това стихче и да го занеса в транната зала или на нейния покрив, защото твоите думи имат крила и се нуждаят от свобода. Поклон!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси, Ян :)

    И на Вас мерси, уважаема М :)
    А напоследък изобщо не си харесвам творенията, за това не ги показвам в тронната зала. Само тук. Като сътворя нещо, дето става за четене, със сигурност ще го лепна там :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.