Нищо ново под ... Луната

Никой не подарява цветя на Луната.
Кой ще и стигне високото?
Всички залепят нозе за земята
и ги превръщат във корени.
Тайно понякога си мечтаят за нея,
ала криле не поникват...
И тя продължава така да живее.
И малко по малко привиква...
Пише по голите хребети думи,
а лъчите и стават заоблени.
После узрява в едно пълнолуние,
загърната в риза от спомени.
А който се влюби безумно в очите и,
завинаги става обречен.
Луната отдавна е луда по Вятъра.
И е безкрайно далече.

5 коментара:

  1. Nothing New Under The... Moon

    Nobody gives any flowers to Moon...
    Who can be able to reach Her so high ?
    everyone Sticks their noses to ground ...soon
    they turn into roots and forget about sky

    They dream about Her ,secretly ,not confessing
    but no wings come out ( it is simply impossible )
    ans She still exists , just like a blessing
    and little by little She turns into... fossil...

    She's writing Her words on the naked crests
    and her yellow rays become pretty rounded,
    then she becomes ripe in a Full-Moon in vest
    and wrapped in a shirt of memories sounding

    The one who in love falls in her eyes
    remains for eternity doomed over Her
    The Moon is in love with the wind and his flights
    and she is so far ...so far in the blur ....

    ОтговорИзтриване
  2. Поставям няколко знака на кирилица, но не за отчитане на присъствие:)
    Една питанка само:
    Ако очакваме неочакваното, ще отразим ли случванията?

    Нежно, нощно кадифе...над теб!:)...пожелание е!

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, благодаря ти!
    Ваня, и на теб!
    Присъствието ти тук ме зарадва :)
    А пък ако очакваме неочакванато, само му разваляме магията, според мен. И то спира да бъде неочаквано.
    Превръща се в едно обикновено очакване, което в повечето случаи е изнервящо и досадно.
    Е, когато има случвания насред очакването те биха го направили по-интересно, но не знам дали биха могли да имат силата да спрат душите да чакат, това, което са избрали.
    П.П. Философстването хич не ми се отдава, нали? :(

    ОтговорИзтриване
  4. :)няма нужда от послеписа...
    със сигурност ти се отдава, философстването! и то много убедително! усмивки!

    ОтговорИзтриване
  5. :))
    ще взема да повярвам, и като почна едно философстване, отиде се невидя!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.