Две изречения само...

Тази лодка, далеч от брега
ми напомня по нещо за тебе -
с уморените тъжни весла,
дето биха били слънчогледи,
ако стане морето земя,
ако зимата стане на лято,
ако всичко се случи така,
както би било точно когато
ти застанеш най-после до мен,
пренебрегнал причината "време",
а пък времето вземе, че спре,
и остане такова, зелено,
за да можеш да стоплиш във шепи
тези длани, без теб опустели,
тези думи, дошли от сърцето,
дето само за теб са живели...
би било малко вълшебно,
би било точно така.
И защо ли на теб ми напомня
тази лодка, далеч от брега...

3 коментара:

  1. Two sentences only....

    The boat over there, far from the beach
    with something reminds me just about You
    its oars - sad and tired -and pretty bleached
    not like the warm colours of sunflowers true...

    and ... If the sea turned into hard land
    and if the winter became summer - dry, hot
    if all the things came there- right on the sand
    when you'd stand before me as a destiny ...lot

    having ignored the old reason "time"
    and it would somehow stop for a "break"
    then all the clocks, I know, will just chime
    it would be so green and not a bit fake

    THen You could warm into your hands
    these palms of mine, deserted without You
    these words that come from within my heart
    that have been living for only about You...

    It would be probably a piece of a magic
    it would be just ... what it simply would be...
    But why does this boat reminds me lethargicly
    of You far from beach...feeling sad probably..

    ОтговорИзтриване
  2. Боли...от красота...

    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря и на двама ви!
    Благодаря, че ви има.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.