Ти, дъжда и аз

Не мога да ти кажа колко много
в очите ми приличаш на дъжда.
А той сега замислено потропва
по стъкленото тяло на деня.
А той сега е близък и далечен-
такъв, какъвто винаги е бил.
И думите му падат, неизречени.
...от този дъжд ужасно ме боли.
А исках да ти кажа страшно много,
ала не знам езика на дъжда.
Той ще си тръгне, скрит във някой облак.
А аз ли? Аз съм тишина...

2 коментара:

  1. You , The Rain and Me

    I can not tell You to what an extent
    You do resemble the rain in my eye
    the drops that now rattle thoughtfully bent
    on the glassy day body... and makes me cry

    The rain's very close but also so distant
    the way it has ever and always been
    rain words are falling as unspoken whispers
    they're hurting my soul and myself within

    I've always wanted... to tell You so much
    alas... I could not speak the language of rain
    it'll leave in a cloud ,hidden and out of touch
    and what about me? I am Silence...(in pain)...

    ========================
    ...This silence... I know
    well It bears no name
    in the body and soul
    and when nothing's the same

    it is silently.... but it seems...
    and every whisper You hear
    and the thoughts that you dream
    can't decide - false or real ... ?!.......


    ===================

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Ян :)
    А за твоите думи - още по-мерси!
    наистина...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.