На път за никъде

Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самО...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките и светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата и, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.
И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.

4 коментара:

  1. On the road to Nowhere
    (Nowhere bound)

    The girl took out her mobile phone
    and then she talked for so long to Somebody
    She sounded in love but also alone
    and she walked so slowly in the dark...ruddy

    Along her steps the stars got a-shining
    she hardly knew that she was the reason
    talking to someone ,she wasn't guided
    that somehow behind her,after the season

    On the faces of the people bristling
    the smiles were coming,although pretty shy
    and how the Moon was coming down and whispering
    because the Moon got lower from the sky

    next to the calm and yellow warm light
    with which She was telling Him about her love
    by the piece of the Rainbow rising so high
    that also shines deep into her heart

    And SHe was walking so slow and so lonely
    although She was talking ,to the same... Someone
    then Noone understood why before morning
    Moon turned back and cried..( after The Sun )

    ОтговорИзтриване
  2. Преди време започнах да чета творбите ти ей така, от "реципрочност"... Преди доста време. Сега просто... си ги чета.

    Не ми идват често смислени коментари, но това не означава, че не размишлявам.

    Мисля, че стиховете ти (и "тук", и "там") са "екстремни". Това е чудесно. Те са крайност на една мечта. Това е нужно на всички ни. Никой вече не разбира от половинчати послания. И всички мечти са екстремни. Трябва да бъдем екстремни мечтатели.

    ОтговорИзтриване
  3. Омагьоса ме с това стихотворение.

    ОтговорИзтриване
  4. Ян, благодаря ти!
    Marcus - и на теб :)
    Че мечтая с всички сили, мечтая. Обаче да ти призная, ако трябваше сама да си пиша коментари на стихчетата, съвсем не знам какво бих написала. Тъй че не в теб е проблема със смислените коментари. Просто стихчетата ми не предразполагат към нищо смислено :D
    Те са си ей така просто.
    Хез, и Silence ти отива много, но на мен си ми харесва Хез :) Огромно благодаря и на теб! Защото те чувствам близка, много.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.