Един облечен в бяло гларус
опитва се да отвлече Луната
и като странна светла сянка
промъква се във тъмнината.
Присядам на перваза на прозореца.
Ти виждаш във това картина-
във бяла рамка-звездното небе
и аз...красива и невинна.
Усмихвам се. Мирише на море.
На бриз. На обич закъсняла.
Грешиш.Не съм невинна тази нощ.
Изобщо!...Уo soy mala...
В очите ми,с цвят на кафе
припламват огънчета диви...
В кръвта ми-ритъм на merengue,
по вените ми бясно се разлива.
"Te mando flores, mi amor,
червеното безкрайно ти отива."
Нали?!Отдавна си го знаех и сама.
Обаче розите са толкова бодливи.
No te pido flores, caro mio...
Не съм принцеса. Свърши бала...
Сега съм просто твоето момиче...
И тази вечер...Уo soy mala...
Няма коментари:
Публикуване на коментар