Крайморска лоза

Когато ти ми подари ветровете,
аз се превърнах в крайморска лоза.
Вкорених се дълбоко в сърцето ти,
и разтворих в душата ти свежи листа.

Там пораствах, под твоето слънце.
Пиех лъчите ти,вместо вода.
Узрявах. И всяко гроздово зрънце
аз обрекох на теб след това.

Като амброзия сега ме отпивай.
Глътка по глътка споделена любов.
Обичта си в тъмните гроздове скривам
и за тебе вкусът им е толкова нов.

Потичам по вените ти-рубинено вино.
Разливам щедро във теб сладостта.
Опиянявам те.И съм крехка, и силна.
Като южното вино от крайморска лоза...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.