Когато ти ми подари ветровете,
аз се превърнах в крайморска лоза.
Вкорених се дълбоко в сърцето ти,
и разтворих в душата ти свежи листа.
Там пораствах, под твоето слънце.
Пиех лъчите ти,вместо вода.
Узрявах. И всяко гроздово зрънце
аз обрекох на теб след това.
Като амброзия сега ме отпивай.
Глътка по глътка споделена любов.
Обичта си в тъмните гроздове скривам
и за тебе вкусът им е толкова нов.
Потичам по вените ти-рубинено вино.
Разливам щедро във теб сладостта.
Опиянявам те.И съм крехка, и силна.
Като южното вино от крайморска лоза...
Няма коментари:
Публикуване на коментар