А ние с тебе...

Пияни от носталгия вълни
се втурват бреговете да целунат.
Разплели водораслени коси,
вакхански танци във нощта танцуват.

А ние с тебе, още силно влюбени,
опитваме се да спасим онези
бездомни обичи, от хората прокудени,
вместо сърца с картонени протези.

А ние с тебе, все така обичащи,
превръщаме душите си в приюти,
за всички обичи, самотни, питащи,
отритнати,забравени, нечути.

Намига в жълто пристанният фар.
Самотен гларус с клюна си почуква.
А светлинките край брега-гирлянд.
Надежда в тъмното блещука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.