Пияни от носталгия вълни
се втурват бреговете да целунат.
Разплели водораслени коси,
вакхански танци във нощта танцуват.
А ние с тебе, още силно влюбени,
опитваме се да спасим онези
бездомни обичи, от хората прокудени,
вместо сърца с картонени протези.
А ние с тебе, все така обичащи,
превръщаме душите си в приюти,
за всички обичи, самотни, питащи,
отритнати,забравени, нечути.
Намига в жълто пристанният фар.
Самотен гларус с клюна си почуква.
А светлинките край брега-гирлянд.
Надежда в тъмното блещука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар