Кой ми носи сънища :)

Тази вечер Полунощ закъснява.
Идва сънена, към дванайсет и нещо.
Сваля си шапката и се прозява.
Отгоре на всичко - било и горещо.

Успала се малко...така де, простимо.
После чакала автобус. А той все не идвал.
От джоба си вади мъничка картина -
морето по залез и шепичка миди.

Аз само я слушам. И така ми е хубаво.
Тя има трапчинки и луни във очите.
Понякога даже държи да танцува.
Понякога просто звездите разплита.

Полунощ е красива. И пием по чай.
После тя ми подава сън във кутийка.
-След малко - и казвам - отивам да спя.
Тя ме целува и тихо отлита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.