Две

1
С какво съвършенство пристига нощта!
Гениален пейзаж на безумен художник.
С каква простота догаря свещта
в едно огледало на празен триножник.

Три капки вино остават до там-
до пияното дъно на празна бутилка,
където отчаян се давеше сам
вечерният мрак във червена мътилка.

От близката църква долиташе звън
и ангели слизаха в бели одежди
при онзи бездомник в пророчески сън
в бутилка открил благородни надежди.

Луната страхливо се скрива от срам.
Потъва във облаци кадър след кадър...
Той плаче,изгубен в един лабиринт...
Самотен,отритнат,добър минотавър.

2


По детски наивно ,по ангелски знак,
бледото утро пристига смутено.
Избърсва със длани вечерния мрак
и слънцето блесва наново родено.

Във малката стая на прашен таван
мирише на вино и снощни целувки...
Изгаснала свещ...Протъркан диван...
И котка ,заспала на чужди обувки.

Няма я църквата...А дали е била?
Или само душата ми, както изглежда,
измисли си този бездомник с крила,
който предрече, че има надежда.

Луната навярно почина от срам...
И слънцето гордо по небето закрачи.
...И никой не чу, как някъде там,
един минотавър самотен си плаче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.