Калинка

Една калинка долетя незнайно от къде.
На бялата ми блуза кацна кротко.
Усмихна се и синьото небе
на пролетната и разходка.

За миг превърнах се в дете отново
и със калинката си поговорих:
- Хей, вземи една усмивка
и бързичко литни нагоре.

Един човек отдавна чака
да кацнеш и на неговата длан.
Лети, калинке, но върни се.
Кажи ми , че отново е засмян.