Защото Дъждът ме е разказал на Луната...

Ето - поредният дъжд
тихичко шепне в чадърите.
Лампите сгряват с дъха си
тези премръзнали улици.
До едно мълчаливо дърво
две улични котки се влюбват.
Сянка на мъж със балтон
бавно завива зад ъгъла.
На мен ми е мокро. И празно.
И малко студено дори.
Във локвите плуват изрязани
парченца от пълни Луни.
Дали бих могла да си взема
само едничко от тях?

А ти, ако беше до мене,
би ми свалил и Луната.
А ти, ако беше до мене
щях да съм толкова влюбена.
Сега ми е просто студено.
И просто съм дъждолунна...

2 коментара:

  1. Because the Rain's told about Me to the Moon

    Here it is - the rain again comes
    whispering quietly in the umbrallas
    the streets are warmed by the lamps
    by their breath and a voice of a cello

    By a tree, looking silent and gloomy
    two stray cats are falling in love
    a shadow of man in a coat, pretty groovy
    is turning slowly by the corner of...

    And I'm wet and I'm feeling so empty
    and I'm even a little bit cold
    in the puddles cut examples are sailing
    pieces of Full Moon ,pieces of Gold...

    Can I somehow manage to take
    just a piece of one Full Moon Gold
    if You were next to me ,near that lake
    You'd get The Moon down, though It is bold

    If You were only right next to me
    I would be so much , so much in love
    Now I am cold and the rain's inside me
    Now I am just a ... Rain-Moon piece of dove

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.