На моят език...

Ти чу ли като никнеха тревите
и боцкаха отвътре по Земята?
А някъде една червена птица
открадваше от Слънцето крилата си.

Небето среса облаците си "на път",
а после вятърът отново ги разроши.
Ти чу ли как листата тихо спят,
преди дърветата да се почувстват пролетни?

Не си...нали? Това за теб е лудост.
И аз съм пак наивна и неясна.
Добре. Така да е...Тогава как ще чуеш,
когато ти разказвам любовта си?

2 коментара:

  1. In my own language ...

    Did you hear how the grass was growing
    and how the stems were pricking the Earth from beneath ?
    and somewhere a red bird - flying and soaring
    was stealing her wings from the Sun and its heat

    The sky combed his clouds - it split them apart
    then the wind made them ruffle over again
    did you hear leaves sleeping , deep down in your heart
    before the trees feel the spring and tender soft rain ?

    You didn't ...right ? You think that this is madness
    you're thinking of me as unclear and very naive
    Ok, let it be yours, but how would you feel (it is pretty sadly)
    when I start telling you the way I love and believe ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.