... (на точки)

Ти си ми многоточие.
До последната точка.
Всички думи прерових,
но ти не си в тях.
И мълчиш във очите ми,
а под клепките боцкаш.
Много-точно рисуваш
сълза след сълза.

А къде да намеря
най-верните думички,
като имам от тебе
само няколко спомена?
Ще изрежа сърцето си
със назъбена ножичка.
Да живея без него
не е нищо особено...

Без това то мълчи.
То мълчи упорито.
И го прави умело.
И го прави нарочно.
А под моите мигли
те помнят сълзите -
как замлъкваш във мен
след последната точка...

5 коментара:

  1. ... ( dotted pattern )
    three dots ...

    You're my three dots - until ... the very last sound
    I rummaged all words but You still can't be found
    in my eyes You stay silent - pricking light under lashes
    and you're drawing precisely many tears and crashes...

    Where can I possibly find the truest of all words
    just a couple of memories I have (they sometimes hurt)
    I will cut my heart with a jagged-end pair of scissors
    'cos living without it ,is not worth since it's in pieces

    Cos without this - it's silent , not a word does it say
    it's doing it skillfully ,and on purpose ,day after day
    under my thin eye-lashes ( they remember the tears )
    like an echo you're crashing , when the last dot disappear

    ===================
    It is one of the ... most difficult
    and most pleasant piece of writing
    that I've ever dared to translate !

    Thank You for letting me do that !
    Thank you ! ! !

    . . .

    ======================

    ОтговорИзтриване
  2. keep the faith

    или пази вярата

    или един куп други глупости, които ще ти кажат невярващите

    Поздрави, Карибиана.

    ОтговорИзтриване
  3. Тези, които носим в очите си,
    те умеят да нараняват най-болезнено.
    Тогава и стиховете попиват горчивото.
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  4. Извинявам се. Сега като си погледнах коментара, не съм сигурен какво съм искал да кажа. Харесва ми стихотворението. Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  5. Ян...:)
    Ружена, благодаря ти! За съжаление не само те нараняват нас. Аз, например, с лекота наранявам най-много точно хората, които най-силно обичам. И не знам защо...:(
    Марк :)) мерси, че ме развесели! Аз самата обикновено не знам какво точно казвам със стихчетата си, тъй че не се тревожи, че не си бил сигурен какво искаш да кажеш с коментара. В крайна сметка-каквото произведението - такава и реакцията :) Ама втория ти коментар ме накара да се разсмея на глас , а имах нужда. Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.