Докато те чакам...

В очите ми спирално се разлиства тишина,
покълнала от коренче мълчание.
Небето днес е писта за крила.
На ангели. (Не казвай, че са гларуси!)
По улиците се разпридат тънки нишки
на стъпки, стигнали до никъде.
И никой не разбра онази истина -
те водят скитника до изхода на лабиринта.
Аз нямам скитник. Имам си кълбо
от много обич и мечти за сбъдване.
Ще вържа края му за този хоризонт,
над който облаците стават пеперуди.
Ще го търкулна някъде, напред...
Дано да те намери...Аз те искам.
А до тогава...ще съм ти море.
Над мен дъгата тихичко си тананика...

3 коментара:

  1. Приказна красота има във всеки твой ред...
    Удоволствие е да те чета!

    ОтговорИзтриване
  2. While I am waiting for You ...

    The silence,like a spiral,spreading leaves in my eyes
    It has come out of root that has the same name
    and the sky is a track ... and up angles fly
    they spread their wings (they are no sea-gulls,it is no game!)

    Down the street thin web-threads slowly unravel
    they come from the steps that has reached to Nowhere
    No one dare that truth to get to or to shovel
    but they lead the wanderer to the end of his despair.

    I have no wanderer. I've MY OWN ball of threads
    made of much love and dreams, that want to come true
    to the horizon I'll tie one of its ends
    to a place where clouds become buterflies blue

    I'll roll it somewhere , somewhere ahead ...
    and May It find you ... I want you so much
    Until then ... I'll be your sea (deep ,with no bed)
    and rainbow above me will hum and will watch ...

    =======================

    :-) ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.