Винаги е късно

Аз съм се раждала между думите
и съм писала с дъжд по лицето ти.
Избродирах ти сто пълнолуния
по ревера на дългата вечност.
После будех тревите в съня ти
и небето на изток светлееше.
Нарисувах ти хиляди пътища
през дванайсет различни вселени...
А сега се затварям в очите си.
По-далечна и по-неразбрана.
Тишината на струйки се стича
по света ти, във който ме няма.

4 коментара:

  1. It's always late

    Between the words I was just being born
    On your face I was writing only with rain
    I've embroidered a hundred Full Moons alone
    on the lapel of Eternity - as long as a chain

    Then I was waking the grass in your sleep
    and the sky to the East was lightening slowly
    a thousand roads I drew you- to run ,not to creep
    going through twelve Universes, roaming

    Now I'm locking myself into your eye
    more distant than ever and more misunderstood
    and the silence is streaming down from the sky
    I am not in your world - Is it for good* ?

    =============
    *for good = forever

    ОтговорИзтриване
  2. хах :)
    Ами и за добро може да е :))
    Мерси, Ян!

    ОтговорИзтриване
  3. Стана ми мъчно за този, който е останал сам с тишината си.Каква участ само- да те смазва тишината на липсата...
    Прощавай за лирическото отклонение, пишеш силно и все му отпускам юздата на моето въображение :)
    Светъл и усмихнат ден от мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Понякога се получава така, че си там, обаче и липсата е там. И от теб просто няма смисъл :) Тогава си тръгваш. Само тишината вече звучи по различен начин...
    Благодаря, Ружена! Слънце и за теб :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.