Познавам те...

Когато те сънувам, нямаш име.
Защото то съвсем не ти е нужно.
В съня ми само двамата се скитаме
до ъгъла на моето събуждане,
където гаснат восъчни звезди
и плачат люляците с дъх на пролет.
А ние с теб задъхано мълчим,
изгубили инстинкта да говорим.
Когато те сънувам, зная кой си.
Защото те нашепва тишината.
А аз съм твоя. Безгранично твоя
в очите ти, в които ме сънува лятото...

6 коментара:

  1. I know You ...

    When I'm dreaming of You ,You have no name
    because You don't ... need it at all
    we wander there ... again and again
    up to the corner of my own waking up call
    ...where all waxen stars are silently fading
    and all the spring lilacs cry their tears
    and we both together are quietly waiting
    we've lost our instincts to talk (we just hear)
    When I'm dreaming of You , I know who you are
    because the silence whispers You tender
    and I am just yours , with unlimited heart
    into your eyes where the summer dreams blend in ...

    ОтговорИзтриване
  2. Познавам те със друго име..,
    но често те наричат радост
    снега за него ти рисуваш зиме
    а лете, лепкава от сладост,
    като узряла праскова целуваш
    по устните това момче ,
    когато ти нашепва в тишината,
    че точно тебе със любов зове......

    ОтговорИзтриване
  3. Аз имам много имена,
    но ми се ще да съм Единствена :)
    За някой, който над града
    със мен по покрива ще скита.
    Понякога съм сладка, да.
    Тогава лесно се обичам.
    Обаче друг път пък горча.
    Изобщо не като момиче.
    Но ако той е точно Той...
    ще ме обича всякак, ми се струва.
    И аз сама не знам защо,
    но просто знам, че съществува :)

    Мерси, Принцесо! Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  4. Леле... прекрасен отговор. Направо си е чуден стих.
    Прегръдки !

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.