Запознахме се днес и се разбрахме, че вече няма да се разделяме. А той дойде при мен, благодарение на jina, която много обичам и която чувствам така, както чувствам сестра си. Понеже май само с хората, които са ми най-най-близки мога да се държа безобразно понякога :(( С тези, които са ми чужди и далечни се държа мило, дори, когато заслужават да съм лоша. Тъпо ... но типично за мен. Както и да е. Имам си Жожо, имам си jina и съм доволна до небето :)
И сега се сещам за нещо от "Малкия принц":
"Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
Аз не познавам jina така, както възрастните искат да се познават. Аз я познавам така, както искам да познавам всички около мен. Знам, че тя може да мечтае, знам, че нейното любопитство напълно си пасва с моето :))) , знам, че заслужава да е най-обичаното момиче на Земята и знам, че съм щастлива, че нея я има.
За първи път пиша нещо толкова лично в ефир...но за първи път ми се иска да кажа на целия свят за jina и Жожо :)
<3
Голям сладур е Жожо! И аз мога да се похваля, че имам такъв, но черен... Свен. Слабост ми е. ;)
ОтговорИзтриване