От всички страни

Не мога да ти обещая синева,
откакто стискам облаците в шепи.
Откакто и последната звезда
се изкачи при другите, в небето.

Не мога да ти дам уютен дом,
понеже по рождение съм скитница.
Дори с едно прекършено крило
познават себе си във мене птиците.

Май само обич мога да ти дам.
Но тя е толкова много, че е тежка.
И как съм я събрала...аз не знам,
в едно сърце - стандартно и човешко.

Е, ти решавай, стига ли това.
/Но запомни, че то върви с мъглите ми./
Нали ме знаеш колко съм Луна
и колко като нея съм различна...

6 коментара:

  1. Seen From All Sides

    I cannot promise you what You call azure
    since I grabbed the clouds into my hands
    since the vey last star - calm and impatient
    climbed up to the others in the sky over land

    I cannot give you a nice, cosy home
    because I'm a tramp , I am such by my birth
    I've one broken wing, but even though
    I am recognized by all of the birds

    It seems I can give you only my Love
    but it is so much and it is so heavy
    How have I created ? - I don't knw that stuff
    in a heart that's so human and ordinary ...

    Well,You can decide - if that is enough
    /but remember - it comes with all of my mists/
    You know Me when I am ... a Moon - like white dove
    how different I am , but I DO exist ...

    ОтговорИзтриване
  2. Ботевата чета форсира!

    ОтговорИзтриване
  3. Да знаеш, че много ти прилича да си Луна с огромно обичащо сърце...не вярвам някой да устои ако решиш да го притеглиш...
    Чета те с огромно удоволствие!
    Поздрав! И усмивка, от онези, широките, до ушите, които грейват, когато видиш добър познат :))

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за усмивката и думите, Ружена :))
    Хубаво ми е, като минаваш от тук.
    А аз съм си наистина Луна - предизвиквам приливи и отливи в чувствата на хората :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.