От незаспиване

/а днес си обещах да не напиша стих.../


Здравей. Нарекох те Любов,
понеже просто нямаш друго име.
Сега ти пиша стих.
Не знам защо.
Защото, може би, сега те има.
Защото тази незаспиваща Луна
се взира в мен...почти със укор.
И аз, естествено, не мога да заспя.
И аз, естествено, оставам будна.
Ти може би не спиш.
Или пък спиш.
Не знам. И знам.
И всичко ми е странно.
Но, знаеш ли, така ми се лети...
И всичко е ужасно нереално.
След малко ще е утро.
А пък аз
безсънно си стоях и те мечтаех.
Нарекох те Любов.
Така избрах.
А ти навярно даже и не знаеш...