Знаеш ли,
че ме е страх да спя на тъмно?
А нощната ми лампа е зелена.
Понякога прилича на разсъмване.
Понякога е малко уморена...
А знаеш ли, че някаква звезда
живее в ъгъла на левия прозорец?
Разказва приказки /между един и два/.
Кой казва, че звездите не говорят?
И сигурно не знаеш, но чаршафите
понякога тъгуват, че те няма...
Мърморят тихо сънените шкафове,
а после ни сънуват. Заедно.
И цялата ми стая, заедно с мен,
не спира да те чака, и те чака...
Понякога се скривам с две ръце
да не познае утрото, че пак съм плакала.
Не знаеш сигурно, но всяка нощ
преди заспиване ти пиша сънища...
Които скривам в твоето легло
и много, много дълго те прегръщам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар