А теб те няма само

Иска ми се да си тук, до мен,
когато ти тежи от преумора.
Да скрия думите ти със ръце
и ей така, с очи да си говорим.
Да бъде тихо. Много, много тихо.
Светът да чезне в пазвата на мрака.
Луната мълчаливо да се вплита
във дланите на облака разплакан
Да те докосна с устни. Пак. И пак.
Отново, и отново, и отново...
В прозореца да пада лунен прах,
примесен с капчици-сълзи на облак.
А ние с тебе просто да мълчим.
И да е тихо, топло и уютно...
Едва тогава можеш да заспиш
вместо с възглавница - на скута ми.

2 коментара:

  1. Ти си просто една безкрайност и всичко, което се ражда след нея. Какво има след безкрайността? Ако разбереш смили се над нас и ни покажи пътя. Ти знаеш как.

    ОтговорИзтриване
  2. Отвъд безкрайността - започва необятът.
    Необозрим и непонятен е. За нас.
    Цветът му ли? Прилича ми на вятър.
    И носи аромат на тишина.
    На допир е ванилов. И огромен.
    не стигат само тези наши сетива,
    да разберем, че то е просто обич.
    Това, което е отвъд безкрайността...


    Привет :) това беше спонтанното ми решение какво има отвъд безкрайността...и все още - сънено...
    А иначе - съвсем, ама съвсем не знам! И това е едно от любимите ми чудения, ама от най-любимите, обаче като почна да се чудя и усещам как съм малка, малка, малка /и глупавичка, понеже аз даже една безкрайност не мога да си представя, какво остава за нещата след нея.../
    Но обещавам, ако разбера - да кажа. И със сигурност тогава ще знам как :) А ако първо ти разбереш? Ще знаеш как да ми кажеш, нали? :))

    П.П. Благодаря ти за думите и усещанията, и за всичко...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.