Не заспивай още...Не сега.
Не преди да ти разкажа приказка
за едно море, една Луна
и брега, на който те са истински.
За това, как нейните разпуснати коси
галят нежно раменете му среднощни.
А морето тръпне и шепти,
че я иска още, още, още...
Виждаш ли? Луната се съблича
и чертае по корема му пътечка...
-----------------------------------
А аз те обичам, обичам, обичам
чак до ушите... на Голямата Мечка :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар