Не вярвам във смъртта.

Под сянката на вятър светлоок
едно небе се счупи и заплака.
Слънцата му се свиха на кълбо,
превърнаха се в дъжд и онемяха.

Аз станах просто шепа тишина
и позволих на устните ти да ме имат.
А после от очите ти валях
и имах вкус на ягоди през зимата.

Изгубих се в пътеките след теб.
Завръщах се в погрешната посока.
Крилете ми, превърнати в ръце
отказваха да стигнат до високото.

Потъвах във земята и мълчах.
От въздух нямах нужда. И умирах.
Загърбих слънцето. И в тъмнина
се учех да забравя, че те има.

Но, знаеш ли...Така е по-добре.
Защото днес пониквам като цвете.
Разлиствам плахи, нежни цветове
и ... имам още обич във сърцето си.

Навярно някой ще я пожелае...

5 коментара:

  1. I don't believe in Death.

    Under the shade of a wind with blue eyes
    this Sky has got broken and started to cry
    His suns rolled up in him all thier shines
    they turned into Rain , losing letters and rhymes

    And I became just a handful of Silence
    letting your lips possessing me all
    I cried after that - this rain had no guidance
    I had a taste of a strawberry after the fall

    I got lost in the paths left after you
    I was coming back but ...in wrong direction
    my wings have become hands - so I knew
    they denied to reach up the heights and perfection

    I was sinking in Earth and I was silent
    I needed no air . And I was dying.
    I turned back to the Sun. In darkness around me
    trying hard to forget that you're real , not lying

    But you know, well ...In fact, in fact ... It is better
    because today I can grow - like a flower
    I'm spreading shy blossoms like tender feathers
    in my heart I have Love - it's my genuine power .

    ...Somebody will probably
    care and crave for it ...

    ==========================

    ( Death can NEVER take over Love )

    ОтговорИзтриване
  2. И аз не вярвам в смъртта... пък...
    (мечка)

    ОтговорИзтриване
  3. мечкиииииииииииииии :)))
    Емо!

    Ян, благодаря ти :))

    ОтговорИзтриване
  4. Точно когато си мисля, че край, изчерпала съм я безвъзвратно, усещам с всичка сила, че съвсем не е така и просто ще се пръсна от обич! Не към някой, а просто така...Не знам от къде идва.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.