Една недоразказана история

...а е страшно далеч.
Почти като в приказка -
през девет морета, в десето.
И в същото време
е дяволски истински.
Защото живее в сърцето ú.
Отрича принцесите.
/Това ú харесва,
откакто е сáмо момиче./
Със него е себе си.
Усмихва се лесно.
И някак по-лесно обича.
Не ú сваля звезди.
Оставя ги горе.
/Така са ú светли нощите./
И тя го целува
/макар и наум/.
И още, и още, и още...