Усещане, което няма име

И ето пак - една от тези нощи,
в които съм щастлива безпричинно.
Луната се люлее върху облак
и гъделичка със лъчи комините.
Балконът ми е лодка във небето.
Звездите - до една - Полярни.
Под мене клоните шумят като морета
и сигурно рисуват листопади.
Такова ми е есенно и пълнолунно,
че чак забравям, че съм на Земята.
Понеже няма кой да ме целуне,
усмихвам се, и ставам вятър...

7 коментара:

  1. Вятърко , .. е може и Музичке , благодаря за това пълнолунно очарование. И моят балкон е ставал кораб, усещането ми е познато.
    Поздрави от тракийското слънчогледово слънчице !

    ОтговорИзтриване
  2. Амммм...Аз като разбирачка от ВЯТЪРИ :)ти пращам една ветровита целувка по нослето и ще чакам следващото ти превъплъщение :)))...

    ОтговорИзтриване
  3. И на слънцето поздрави, Принцесо :)
    А на теб - прегръдка!

    Катенце, знаех си, че ме познаеш :))
    Особено когато съм вятър работа :D

    ОтговорИзтриване
  4. A feeling without a name

    And here again -It's one of those Nights
    when I am so happy without a reason
    The Moon's swinging gently on a cloud pure white
    and tickles with rays the chimneys in season
    My balcony's a small boat in the sky
    and all the stars - North, and not only one
    the branches beneath whisper sea-like and chime
    and maybe they draw when leaves fall ...under Sun
    It is ... autumn-like and I'm sensing Full Moon
    and I almost forget I am here, on Earth
    because there's no one to kiss me ( maybe soon )
    I smile and I turn into wind ... ( it is worth) ..... ..:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.