Ноември...Страшно му отива
да свири "Лунната соната".
Виолата на вятъра приспивно
въздиша на ръба на тишината.
И тихо, тихичко прозвънват
звездите, закачени горе.
В една мелодия от въздух
танцуват есенните клони.
И много бавно се събличат
от кратките си жълти дрехи.
Приличат малко на момичета,
които влюбени в небето
протягат длани и докосват
свенливо гладкото му тяло.
И след това пристъпват боси
в прозрачния му стъклен замък.
Ноември. "Лунната соната".
Нощта така тежи от нежност,
че няма как - пак ставам вятър.
Безкрайно твоя. И далечна.
това, това наистина го обикнах от пръв поглед.
ОтговорИзтриванеA story for strings and a Sky
ОтговорИзтриванеIt is November ... It suits Him so much
to quietly play "The Moonlight sonata"
the viola of wind sleepily out of touch
sighs on the edge of this silent quarter
And very quietly the stars in the sky
are ringing while they're twinklin' at night
in a tune of fresh air as if starting to fly
when autumn branches are dancing so light
They are undressing so very slow
their yellow and short-lived autumn attire
resembling girls who want to show
their love for the sky and their desire
Stretching their palms they almost reach
so bashfully his smooth bluish body
barefoot stepping, as if on the beach
into his glassy transparent rhapsody
The Moonlight sonata in cold November
the night is so heavy of so much tenderness
a wind I become, I don't just resemble it
endlessly yours and far (of God blessed) ...
И на мене ми въздейства по един вълшебен начин .. Пък съм и ноемврийче . .
ОтговорИзтриванеРейн, подарявам ти го :)
ОтговорИзтриванеЯн, мерси, мерси, мерси! :)
Принцесо :) На вълшебниците всичко им въздейства вълшебно.
Пък ноември прави само хора, които обичам :)