История за струни и небе

Ноември...Страшно му отива
да свири "Лунната соната".
Виолата на вятъра приспивно
въздиша на ръба на тишината.
И тихо, тихичко прозвънват
звездите, закачени горе.
В една мелодия от въздух
танцуват есенните клони.
И много бавно се събличат
от кратките си жълти дрехи.
Приличат малко на момичета,
които влюбени в небето
протягат длани и докосват
свенливо гладкото му тяло.
И след това пристъпват боси
в прозрачния му стъклен замък.
Ноември. "Лунната соната".
Нощта така тежи от нежност,
че няма как - пак ставам вятър.
Безкрайно твоя. И далечна.

4 коментара:

  1. това, това наистина го обикнах от пръв поглед.

    ОтговорИзтриване
  2. A story for strings and a Sky

    It is November ... It suits Him so much
    to quietly play "The Moonlight sonata"
    the viola of wind sleepily out of touch
    sighs on the edge of this silent quarter
    And very quietly the stars in the sky
    are ringing while they're twinklin' at night
    in a tune of fresh air as if starting to fly
    when autumn branches are dancing so light
    They are undressing so very slow
    their yellow and short-lived autumn attire
    resembling girls who want to show
    their love for the sky and their desire
    Stretching their palms they almost reach
    so bashfully his smooth bluish body
    barefoot stepping, as if on the beach
    into his glassy transparent rhapsody
    The Moonlight sonata in cold November
    the night is so heavy of so much tenderness
    a wind I become, I don't just resemble it
    endlessly yours and far (of God blessed) ...

    ОтговорИзтриване
  3. И на мене ми въздейства по един вълшебен начин .. Пък съм и ноемврийче . .

    ОтговорИзтриване
  4. Рейн, подарявам ти го :)

    Ян, мерси, мерси, мерси! :)

    Принцесо :) На вълшебниците всичко им въздейства вълшебно.
    Пък ноември прави само хора, които обичам :)

    ОтговорИзтриване