Банална вечер. Само че различна.
/Луната май е малко по- така.../
Две сенки по асфалта криволичат
и после се събират във една.
Навярно Той целува Нея
на ъгъла на първата им среща.
И си шушукат. Тихичко се смеят
на нещо тайно. Тяхното си нещо.
И после се разделят. Тя върви,
а листопадът и постила жълта нежност.
Той дълго я изпраща със очи.
Чак докогато погледът му се премрежи.
И после тръгва. Някъде натам,
където в нощите си тихо я сънува.
/Луната май наистина е по- така.../
А сенките им още се целуват...
Много е красиво, впорчем както и всички останали твои стихове :)
ОтговорИзтриванеThe people who left with no shadows
ОтговорИзтриванеThe evening's banal , but this time it's different
/it seems that the Moon is a little bit weird/
On the asphalt two shadows are slowly drifting
they then gather in one , here it is, you can see it
Perhaps in this moment He's kissing Her
right in the corner of their first date
whispering something ,and laughing stirs
at something secret , something that they say
Then they are parting , She's walking away
the fall of he leaves spreading soft yellow colour
His eyes send her off along all the way
till his eyes are dimmed of her being followed
Then He walks away - to a place somewhere there,
and dreams about her in his quiet night sleep
/it does seem the Moon tonight is so rare/
and their two shadows keep kissing and keep ....
Тази твоя блестяща като лунна паяжина, несекваща, неповторима, очарователна оригиналност.
ОтговорИзтриванеТакава изпята нежност , която струи от всеки твой стих. Така умееш да ме зареждаш с положителни емоции,като малък сутрешен стихо - допинг си )
Бъди здрава !
Краси, Ян, благодаря ви :)
ОтговорИзтриванеПринцесо мила, винаги ме карате да се ухиля до уши /освен, че се изчервявам/ :) Благодаря!
Под Луната раждат се милион целувки, които стаени са останали в деня...
ОтговорИзтриване