И такава есен има...

Лениво слънце, като котарак,
приседна върху къщата отсреща.
Протегна се, а после се засмя
и някъде към три, към три и нещо
заплете острите си тънички лъчи
във нишките на моите завеси.
А вятърът започна да шепти
една забравена любовна песен.
Там някъде ръмеше листопад.
Бродираше в асфалта жълти кръпки.
Една магия мина над града.
И тихите и, илюзорни стъпки
донесоха, незнайно как, у мен
едно усещане за нещо по-различно.
Така ли ми се стори, или не...
но се почувствах /странно е/ обичана.

2 коментара:

  1. There IS such an Autumn

    A lazy sun , just like a Tom-cat
    sat on the house across the street
    it stretched its rays , laughed like a lad
    at several minutes just passing three
    it knit its sharp and slender rays
    in the threads of my kitchen curtains
    the wind started whispering as if he says
    a forgotten love song , a bit uncertain
    Somewhere there the leaf-fall was drizzling
    embroidering yellow patches on ground
    above the town a magic passed sizzling
    from the illusion and quiet steps came a sound
    ...And somehow they brought in me to see
    a felling so odd , so much different from all
    was it a fantasy or it seemed to me
    but I felt so strange... loved (it was soooo...)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.