Лениво слънце, като котарак,
приседна върху къщата отсреща.
Протегна се, а после се засмя
и някъде към три, към три и нещо
заплете острите си тънички лъчи
във нишките на моите завеси.
А вятърът започна да шепти
една забравена любовна песен.
Там някъде ръмеше листопад.
Бродираше в асфалта жълти кръпки.
Една магия мина над града.
И тихите и, илюзорни стъпки
донесоха, незнайно как, у мен
едно усещане за нещо по-различно.
Така ли ми се стори, или не...
но се почувствах /странно е/ обичана.
There IS such an Autumn
ОтговорИзтриванеA lazy sun , just like a Tom-cat
sat on the house across the street
it stretched its rays , laughed like a lad
at several minutes just passing three
it knit its sharp and slender rays
in the threads of my kitchen curtains
the wind started whispering as if he says
a forgotten love song , a bit uncertain
Somewhere there the leaf-fall was drizzling
embroidering yellow patches on ground
above the town a magic passed sizzling
from the illusion and quiet steps came a sound
...And somehow they brought in me to see
a felling so odd , so much different from all
was it a fantasy or it seemed to me
but I felt so strange... loved (it was soooo...)
Мерси, Ян :)
ОтговорИзтриване