Най-простите вълшебства

Когато залезът рисува по снега,
преди да потопи света в лилаво,
една вълшебно-крехка тишина
минава над града. И се стопява.
Прелитат гълъби и шумолят с криле.
Небето става много, много близко.
И аз самата ставам на небе,
в което облаците си разказват приказки.
Усмихвам се на цялата Земя.
- По-влюбена съм - казвам и - от всички!
И някак ми се струва, че летя.
Когато те обичам, и обичам, и обичам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.