За няколко секунди щастие

Един ден ще изляза, ще заключа вратата,
ще поставя ключа под прага.
Ще пътувам на стоп със някакъв вятър.
Ще избягам от тук. Ще избягам!
Ще опитам вкуса на небето по изгрев-
пълна чаша с черешово вино.
По ръцете ми после като тънички гривни
сто лъчи на слънце ще преминат.
А по залез ще сляза от вятъра, ще му махна.
Не за сбогом, а "Пак ще се видим!"
И ще тръгна сама. Ще вървя над Земята.
Без да зная къде ще пристигна.
Може би там, където се раждат звездите.
И където ще бъда различна.
А оттам е по-лесно да се спусна в очите ти.
И във тях да угасна. Обичана...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.