Себесъстояния

Понякога съм тук, и там, навсякъде -
в дъжда, в тревите, в чаша шоколад.
И имам мисли като туфа макове -
цъфтят, и прецъфтяват, и цъфтят.
Понякога съм зима, слънце, кестен
и сън на бебе, шепичка звезди.
Тогава става много, много лесно
да ме целунеш, за да полетиш.
Понякога съм друга, жълта, тиха.
Защото ставам извор на живот.
Тогава съм съвсем, съвсем наистина.
Тогава имам смисъл. И любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.