...И потръпна брегът от прохладата
на тази предпролетна вечер.
Една лодка изопна платната си
и потегли към свойто Далече.
На небето изплува залезът
в тънка дреха от розов брокат.
Духна вятър. Звездите запалиха
малки точици светлина.
Тротоарите дишаха тежко,
уморени от дългия ден.
А Луната - една въртележка -
завъртя тишината. И мен.
Замълчах...А не ми се мълчеше.
Имах думи. Но пак замълчах.
Чаках свойто Далече-далече
и рисувах наум любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар