По нощното небе безшумни сенки
чертаят бели гларуси с криле.
Звездите са илюзия за вечност.
А облаците - прерийни коне.
Под мен градът угасва колебливо
и шепне приказки за лека нощ.
Луната днес е много пестелива -
оставила е люспица сребро.
В такива нощи мога да мечтая
за тебе чак до сутринта...
(Мечтите ми са дълги и безкрайни.
Такава си представям Любовта...)
Разнежено ми е... Пак ставам вятър.
Забързан, рошав малък ураган.
Прелитам за секундички Земята,
за да заспя в една любима длан...
Няма коментари:
Публикуване на коментар