Нощта, Луната, чашата ми с чай
и птиците, които не заспиват.
Това е Май. Все още Май...
Най-хубав е преди да си отиде.
Целува дланите ми. И брои звезди.
Разказва някакви истории за влюбени.
И аз го чувам. Нищо че шепти.
(Гласът му е ужасно пеперуден.)
Поглежда ме с кобалтови очи
и ми напомня как ми се обича.
Преди да тръгне, ще си помълчим.
И, знаеш ли... на тебе ми прилича...
Няма коментари:
Публикуване на коментар