Неповторима

Тъгата ми е синя, като вечер.
Солена, като дъно на море.
И няма никой, който да и пречи,
ако поиска да ме отведе.
И няма никой, който да и каже
да не нахлува в моите очи.
Тъгата ми е есенна и влажна.
И като всичките тъги - горчи.
Прегръща с хладни, тънки остриета
сърцето ми. Безумното сърце.
Тъгата ми е много, много светла.
Като сълзичка на добро дете.
Тъгата ми е приказка без думи.
Не се изрича. Само се боли.
Тъгата ми е страшно тихо-шумна.
Единствена сред всичките тъги...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.